В Пернишко играят в нощта на 13 срещу 14 януари и на 14 януари през деня – Сурва /Василовден/.
Почти всяко село в региона има своя маскарадна група, често участниците в нея са повече от 50 души.
Обобщеното местно название на маскираните е “сурвакари”, има и локални варианти.
Автентичният маскарад включва различни персонажи. Основно обредно лице е многобройната група мъже с маски и звънци, придвижваща се със специфична ритмична стъпка. Особено характерно за сурвакарите е разиграването на ритуала сватба, за разлика от кукерите, за които е характерно ритуалното заораване. Основни моменти са обхождането на селището и посещението на всяка къща поотделно, както и колективната игра на селския площад.
Костюмите са главно 2 типа – само от кожи или от нарязяни парцали.
Маските са  формени като глави на причудливи същества и животни с плашещи лица и стърчащи зъби, с рога, опашки, тракащи клюнове  или като сложно изработени конструкции от пера на домашни птици върху дървен скелет. Понякога маската е само начернено лице, върху което могат да бъдат прикрепени мустаци и брада от вълна, конци или коноп.
В Пернишко маските са изработени от кожи на овце и кози, криле и пера от домашни птици, рога, царевична шума, коноп. Другаде – от сукно, вълнена прежда, мъниста, сухи растения, хартиени цветя.
Участниците изработват маските си сами или с помощта на утвърдени в селището майстори. Процесът е сложен, граничи с ритуал, и е обгърнат в тайнственост за външния наблюдател.