ТРАДИЦИЯТА

Маскарадната обредност идва от древни времена и  е съхранена до днес като част от българската фолклорна традиция.

Българските игри с маски са обвързани основно с  празниците от Коледа до Великден. В различните райони на България маскирани  мъже играят около Нова година – през Мръсните дни /от Коледа до Йордановден/,  през Сирната неделя и през Тодоровата неделя /последната седмица преди и  първата от Великденските пости/.

Играещите около новогодишните празници в Западна  България са най-популярни като сурвакари, участниците в предпролетните игри с  маски в други региони на България – като кукери.

Зимните и предпролетните ергенски игри с маски се  свързват със смяната на старата и новата година, с наближаващото събуждане на  природата. Те носят пожелания за богата реколта, здраве и плодородие по хора и  животни. Символиката им е насочена  към прогонване на злите сили и подготвяне за ново начало. Играта на маскираните мъже е мистично единство на ритъм,  звук и багри. Те се движат със специфична стъпка, носят внушителни маски и  самобитни костюми и огласят селищата си със стотици звънци, примесени с  наричания и благословии.

 Маските в народните вярвания защитават от зловредното  влияние на “нечистите сили“. Българската обредна маска е източник на богата  информация за различните етнографски райони. Звукът на звънците, окачени около кръста на маскираните,  подсилва предпазното им действие. Групата на маскираните включва разнообразни персонажи. По  традиция всички обредни роли се изпълняват от мъже, облечени в различни маскарадни костюми.

Маскарадността в България е жива традиция и се  променя. Адаптира към себе си нови символи и образи, отслабват ограниченията за  участниците по пол и възраст. От Възраждането насетне сред маскираните навлизат  персонажи от нефолклорната култура. Значими политически промени и социални  проблеми и днес раждат пародии на  представители на различни социални групи.   Желанието за участие в маскарадната група се утвърждава като достатъчно  условие за участие – до “ветерани” над 70 години може да се видят и деца в  предучилищна възраст, маскират се жени и момичета, които се чувстват  съпричастни към традицията.

Днес маскарадните обичаи имат двойствен живот – от  една страна, съгласно традицията, те се изпълняват ежегодно на определения ден  по места, от друга страна – придобиват показност и състезателен характер,  преобразувани в сценичен вариант и изнесени пред публика на множащите се  фестивали, карнавали и празници, провеждани в България и в чужбина.

Само на фестивала в Перник ще видите маски от всички  етнографски области на страната, ще можете да се запознаете с различни  регионални варианти на маскиране. Всеки зрител, докоснал се до игрите и маските  на участниците, усеща живителното им влияние и се потапя в атмосферата на една  вековна традиция

Игрите в Пернишко

В Пернишко сурвакарите играят в нощта на 13 срещу 14 януари и на 14 януари през деня – Сурова /Василовден/. Почти всяко село в региона има своя маскарадна група.

Обобщеното местно название на маскираните е сурвакари, има и локални варианти като сурвашкари, сировичкари и други. Автентичният маскарад включва различни персонажи. Основно обредно лице  е многобройната група мъже с маски и звънци, придвижваща се със специфична ритмична стъпка. Особено характерно за сурвакарите е  разиграването на ритуала сватба, за разлика от кукерите, за които е характерно ритуалното заораване. Основни моменти са обхождането на селището и посещението на всяка къща поотделно, както и колективната  игра на селския площад. Костюмите са главно 2 типа – само от кожи или от нарязяни парцали.

Маските са оформени като глави на причудливи същества и животни с плашещи лица и стърчащи зъби, с рога, опашки, тракащи клюнове или като сложно изработени конструкции от пера на домашни птици върху дървен скелет. Понякога маската е само начернено лице, върху което могат да бъдат прикрепени мустаци и брада от вълна, конци или коноп.  В Пернишко маските са изработени от кожи на овце и кози, криле и пера  от домашни птици, рога, царевична шума и други. Другаде – от сукно, вълнена прежда, мъниста, сухи растения, хартиени цветя.

Участниците изработват маските си сами или с помощта на утвърдени в селището майстори. Процесът е сложен, граничи с ритуал, и е обгърнат в тайнственост за външния наблюдател.